Лично обръщение на един дребен занаятчия към всички, които се надяват

brat-Ivaylo

ДА ПРАВИШ СВЕТЛИНКИ или личното обръщение на един дребен занаятчия към всички, които купуват, продават и се надяват на по-красив и смислен живот

Има ли хора, ще има и светлина!

Обръщам се към всички, които купуват, произвеждат и се трудят, за да стане животът ни по-добър. Обръщам се накратко, доколкото може, но темата е доста по-дълбока от гледната точка на всеки от нас, защото засяга всички гледни точки включени в нея. Не се тревожете, разрешението на всички въпроси е над нас и ни води вярвам към себе си.

Именувам се Ивайло и съм свещар. Брат ми и аз правим свещи вече 10 години. Ръчно направени свещи от пчелен восък и чист памучен фитил.  Възпитанието ни в семейството ни протече така, че се научихме да ценим инициативата, смисления труд и уважение дори към най-малкото ресурсче на планетата. Благодарение на баща ни разбрахме, че бизнесът е съгласие за по-добър живот – съгласие постигнато със търговци, доставчици и партньори, съгласие, което да дава възможност на всеки да се труди в осмислянето и подобряването на човешкия живот. “Утре сутрин аз ще направя чай, за да стартираме деня с радост” – не е по-различна стъпка от всяко бизнес предложение. Колко лични секретарки имат в трудовата си характеристика задължението да направят кафе или чай?

Работата на всеки един човек не е задължително надлъгване с другите или борба за оцеляване. Работата е принос, а принос се прави с достойнство. Тези, на които не им се работи или крадат, просто не са били научени от радостта да постигаш, да общуваш с другите, да допринасяш. Достойнството на труда – мисля, че мнозина от нас са усещали това – те обвързва един вид братски с останалите хора и те прави благодарен и изпълнен с добрина.

Няма нужда да ви доказвам, че в нашата малка родина производствата са твърде малко и трудоемки. Мисля, че това са резултати от едно време, когато повече се ценеше това да се пазариш и продаваш, отколкото да произведеш. А всичко това и съвпадна с времето, когато опитвахме и разбрахме “услугите”. И сега се вижда дори с просто око един подем на ръчните занаяти. Някои ще кажат – ръчни занаяти, но домашни! Да, така е. Ръчни занимания у дома – но се вгледайте в енергията, която стои зад това. Процесът кипи. Когато покара разсадът на доматите с първите му продълговати зародишни листенца казваме ли – “Това ли ще дава домати?!“ Тук и там някой дяла дървени играчки за малки деца и братовчед му превежда писма за закупуването на лак за дърво безвреден за малките; някой върти грънчарско колело, защото мечтае в домовете ни да няма толкова пластмаса; вече някой плете мартеници, ама такива в които ръката като трепне и те затрептяват; някой си поръчал пирограф от Америка с 40 степени на реотана, за да може да украси китарите, които негов приятел оформя…. Много още примери могат да се дадат. Приятели, ние навлизаме в едно време, в което практичността ще жаднее да бъде стоплена от човешката грижа и човешка длан.

Темата за храната дори няма да отварям дори сега, но и там важи същото. Ноември месец посяхме на ръка 4 дка лимец  – Слава на Бога, че на 33 години ми се случи това.

И това е една малка крачка. Сушените домати в шкафа в кухнята са от нашата градина без грам препарат. И това е още една малка крачка.

Бих посъветвал всеки, който има и най-малкото влечение да прави нещо за другите – да го прави. Вече има достатъчно магазини и сдружения, които търсят това. Вече има достатъчно хора, които търсят това. Има ли хора, ще има и светлина!

Ние правим свещи от чист пчелен восък. И си задаваме въпроси. Нашият занаят е възможно най-простичък. В два кашона се събират всички потребни пособия. Стремим се да нямаме заскладяване, да подпомагаме всякакви идеи и начинания както можем. Преди три години започнахме да провеждаме кръжоци с крайната цел да научим всички да правят свещи. Миналата година подарихме два такива кръжока на деца в училището в Котел и едно училище в Ямбол. Правиха децата свещи и ги отнесоха у тях, и научиха мъничко за важната работа на пчелите, цветята и слънцето.

Тези късчета восък са късчета от самата природа. И понякога в сивотата на големия град, вярвам, че са досущ късчета свобода. Виждал съм с какви греещи очи хората ги доближават до носа си. Ароматът на восъка е като соната, в него човек може да потъне. Пламъкът, който с проби се опитваме да бъде плътен. Една приятелка един ден ми каза: “Вълшебни са тези свещи, Ивайло, те не просто горят, те присъстват!”.  Когато има запачена свещ на масата, хората край нея са по-малко склонни да се карат.

Тези свещи носят хармония, не защото ние ги правим, а защото ние – свещарите – сме последната и най-малка част от направата им. Всичко останало прави природата с такава вещина, с каквато само тя може да докосва и пресъздава, да вплита и омагьосва.

Повече късчета природа ми се ще да ни заобиколят – повече сушени билки, повече глина, повече дърво, повече слънце и това е, за което работя. Чудеса предстоят, чудеса от естествени материали и модерна техника.

“Да правиш светлинки” всъщност е чиста метафора – нито восъкът, нито памукът, нито огънят можем да направим ние свещарите. Природата е направила всичко това. И това е твърде екологично, защото да кажем хвърлите дори незапалена свещ в гората, Природата я вижда и казва: “Ах, това си е мое!” и случката е забравена съвсем скоро. Докато при много други продукти, Тя би възкликнала: “А, какво ли е това и какво да го правя?!”

 

Всеки може да помисли това… есе за маркетингов трик.

Това есе е част от моите размисли относно подема на занаятите. Онзи подем, който хем е между нас, хем зависи от всеки един от нас. Това есе е един начин да кажа: “Хей, хайде да направим този подем споделен, защото ако не е споделен, то не е подем!” 🙂

Свещарят няма голяма полза да говори много-много за това, което прави. Той си мълчи и се старае. Едва когато пипнеш неговата свещ и си я запалиш, тогава свещарят започва да говори.

Благодаря!

 


Ивайло Гичев – свещар

 

5 thoughts on “Лично обръщение на един дребен занаятчия към всички, които се надяват”

  1. Много силно есе, благодаря за споделената мъдрост! Дано всички открием това, което ще накара душата да е изпълнена с радост и любов!

Leave a Comment